Аз съм българче, обичам ….. да съм неграмотен


На 46 място сме били по грамотност (Не искам да си помислям за тези по-назад!). България попада в една група със Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго. Добре, че ни казаха официално по Новините! Та ние ежедневно сме заобиколени от опровергаващи изучаването на българския език в училище примери. Още по-жалко е, че не става въпрос само за учащите в момента,…но и за техните родители. И те май хич не са внимавали в час по български език! Ама иначе пък учим чужд език от първи клас, даже някои – по-напредналите – от детската градина!
А книгите? Не ни се чете, и това е! Що да четем, като след няколко месеца ще излезе чудно филмче по кината. Какво ще научим от тея книги, бе? То нито има „Стена“ за писане, нито пише за Алисия и Валери, НИЩО! Нищо, ти казвам. Нито може да я облечеш тази книга, нито да я изпушиш или да я изпиеш… Ще четем. Който е луд – да чете. За всичко останало си има чичко Google и Facebook. Чудно ми е само в колко от домовете ни има повече от 15 книги?!

Ами табелите?! Тук мога да пиша до утре! Когато бяхме студенти, с мои приятели си правихме колекция от абсурдни табели. Но, тогава сякаш това беше рядкост и снимахме ли, снимахме със завиден ентусиазъм всяка „находка“. Сега, накъдето и да се обърнем, виждаме, че „ПътЯ е в ремонт“, „МагазинА ще работи“ еди кога си, „Търси МЕ продавачка“(ами търси я и ти, бе!) и пр. Да не говорим, че  ПЪЛНИЯТ ЧЛЕН май не ни е любим (поне в писането 😉 ). Те сигурно затова искаха да го махат. Да не се бъркаме, не за друго.

Иначе сме се завайкали, че децата използвали 4 и 6 в диктовките си по български език. Ще ползват, ами! Та нали, ако някой случайно започне да пише в чата грамотно и на кирилица, няма да е фешън, ще му се смеят! Обаче не знам докога учители и родители ще намират оправдание в  интернет пространството?!  А и не знам кое е по-малкото зло – да пишем на латиница, или да сме публично неграмотни?! Зависи… ако няма кой да го забележи к’во ти пука!

Както каза наскоро една моя приятелка: „ЗАКВОИЗОБЩОСЕУЧИХМЕДАПИШЕМ???“

Е, мило ми българче, живееш в Страната на неограничените възможности, пълна с хора с ограничени способности.
Дерзай!

Гост автор: Unique

Яж, моли се и обичай


Излязлата преди 3 години книга „Яж, моли се и обичай!” (Прозорец, 2008) се превърна в нашумяла кино-продукция, с която решихме да си разнообразим една неделна вечер.

Резултатът: макар темата да е безкрайно изтъркана и „бозава”, ни накара да се замислим за смисъла на живота и равновесието на душата. Или с други думи – някои прости истини за сложните усещания, които често ни терзаят.
Идеята, че житейското благополучие е важно, но много по-важен е пътят до него –  е разкрита по един от най-подходящите начини. По пътя. Елизабет Гилбърт ни води със себе си на омагьосващо пътуване през три прекрасни места – Рим, малък ашрам (манастир) някъде из Индия и на о-в Бали. На всяко от тях сваляш за миг очи от екрана/страниците и се замисляш дали не би направил същото някой ден, или дали не би го правил всеки един ден.
Да опознаеш и тялото и душата си.

Или накратко.
Яж.
Италия.
За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер :) То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!

Моли се.
Индия.
То по-подходящо място за това май няма. Но да ставаш всяка сутрин в 5ч. за медитация…в началото и на мен ми се стори налудничаво! Номерът е да успееш да укротиш мислите си, макар и в 5 сутринта. Изпразваш главата си от всички тях, освобождаваш място и цялата Вселена нахълтва вътре с пълна сила. Хармонията започва несигурно да се прокрадва край теб.

Обичай.
О-в Бали.
Тук има всекиго по нещо – интересни гледни точки за LOVE-то. И за сродните души. И за равновесието в живота.

Филмчето, както и книгата (за мен тя, макар и малко трудна на моменти, беше за предпочитане, ама пък и г-жа Робъртс ми е любимка :) ), определено си заслужават.
Току виж, сме открили хармонията – и в живота и вътре в самите нас.


Акценти:

Да имаш дете е като да си направиш татуировка на лицето. Наистина трябва да си сигурна, че точно това искаш, преди да му се посветиш.

***
Натрупаните последствия от цял живот прибързани връзки и хаотични страсти ме изчерпаха.
… мога да направя огромна услуга на обществото, ако за малко зарежа интимността. Когато разглеждам любовното си досие, виждам, че не изглежда толкова добре. Катастрофа след катастрофа. Още колко различни типове мъже мога да се опитвам да заобичам и да се провалям? Представете си го така – ако сте претърпели 10 пътнотранспортни произшествия едно след друго, няма ли в един момент да ви вземат книжката? Няма ли самите вие да го поискате?!
***
В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.
***
Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост.
(…)
Да научиш на дисциплина речта си е начин да предпазиш енергиите си от разпиляване през пробива на устата. Така те няма да те изтощят и да напълнят света с думи, думи… вместо със спокойствие, мир и блаженство.
***
Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува.

Гост автор: Unique

Човекът с пистолета или Началник движение!

Тема добре позната на много хора. От доста време исках да напиша нещо по темата, но винаги отлагах – до деня, в който пазачите на паркинга в Бизнес Парк Варна не ми поискаха ЕГН, кръв и урина.

За 6 месеца откакто сравнително често ходя до Бизнес парка, пазачите, които са по-старички, не ми запомниха колата, при това че всеки път спирам на паркинга с табели „Visitors” (странно защо за толкова голяма сграда Б1 има само 10 места за така наречените Visitors?!). Всеки път се започва с въпросите: за колко време спирам, къде ще ходя, какво ще правя, какво съм ял вчера, днес какво съм…, не си спрял правилно – вземи да я наместиш!!!

Разбираш ли, голям наплив от visitors има!!!!!

И това се случва всеки път, даже има случаи, в които дори не излизам от колата, двигателят запален, светлини пуснати, ще се обеся с колана, и пак ми се чука на прозореца: „Вие за колко време?” Аз, естествено, не губя контрол и си изпявам всичко, даже и без насочена лампа в очите. 😉

Винаги съм се питал каква е точно работата на пазачите(охраната) в България. Не е ли просто да охраняват, а не да са „Началник движение”? В Европа охраната работи в обекта без да се набива на очи, а в повечето случаи дори не се забелязва.

Моите извинения към БГ охранителите, но …. . Например, влизам в Банка и още от вратата чувам: „Добро утро!”, завъртам се надясно и виждам мил човек с пистолет на кръста!!! Е, може ли да не му отговориш 😉 не е културно! На следващата крачка чувам: „Вие за какво сте?”. Има две опции, от които трябва да избера: „За каса” или „За банков агент”. Избирам каса и човекът с пистолета, след бърз оглед на обстановката, ми казва „Гише номер 6, при Нинка. Може да се наредите, трети сте.”. Аз кимам, защото нямам избор 😉 а и не мога да кажа, че касиерката не ми допада. Изпразвам си джобовете за поредния наем, примерно, и на излизане чувам пак от Главния диспечер в банката „Приятен ден”. Не е ли прекрасно всичко това! Аз някои замисля ли се, че охраната по принцип е отделна фирма от сорта „ВИП secure”, ЕТ „Бодигард” или „Боримечков и синове”.

Да не се обиждат всички охранители, но мисля, че работата им е да пазят, а не да са диспечери.

Има и охранители в другата крайност. Пример: клон на Булбанк, гр.Варна – пазачът чете вестници нон-стоп, вдига яко нивото на общата си култура и вместо да го удари някоя буква по главата докато се е зачел, спокойно може да му вземеш пистолета и да го почешеш зад ухото, примерно.

Но, в крайна сметка, кое ли е в ред в държавата, че да се дивя на пазача на Бизнес парка, който всеки път ми изстрелва едни и същи въпроси.

– За колко време?

– Gone in 60 seconds!