Омраза

Той я дебнеше в тъмното с огромен чук в ръка. Мразеше я от доста години, но досега не беше му хрумвало да използва чук. Искаше да я изтрие от лицето на земята. Мразеше я заедно с целия ú род, гадните ú деца го побъркваха, нощно време, когато се опитваше да поспи след тежък ден в службата. Първоначално искаше да я заколи, но щяха да го разберат веднага, щеше да остави прекалено много следи. А и ножът не вършеше особена работа в нейният случай. Децата бяха след нея. Тях щеше да ги отрови. Беше им приготвил невероятни вкусотии поръсени с огромна доза отрова. Чакаше ги тази вечер като се прибере от работа да се пръкнат пред вратата му.
Представяше си малките им физиономийки разкривени в последен гърч от отровата, която ще циркулира в телцата им. Потри доволно ръце. Прехвърли чука в лявата си ръка. С нея боравеше най-добре. Погледът му следеше нервните ú движения. Тя сякаш предусещаше краят. Само не знеше точно от къде ще ú дойде. Той замахна силно назад с чука, изкачaйки иззад ьгьла. Наддаде кански вик и стовари чука с цялата си тежест върху и. Чу се едно мазно изхрупване съпроводено с разплискване на течност…….
Хлебарката лежеше на пода някак странно и гротескно уголемена.
Най- накрая беше напълно удовлетворен. Избърса чука от бялата лепкава мъзга с един вестник и зачака малките хлебарки да излязат от килера.. Беше подредил малки отровни хапчици още от сутринта. Вечерта трябваше да бъде обещаваща.

Нойо Ноев
Още тъмни помисли от обратната страна на земята може да прочетете в: Noyo Noah’s Ark

Публикувано в Напъни и измисли с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *