Любовта трае, не трае – иска да си ходи постоянно… от нас зависи колко дълго ще успеем да я задържим.

“Най-прекрасните празници са тези, които се случват вътре в нас.”
Малко размисли и страсти от книгата на Фредерик Бегбеде „Любовта трае три години“, Изд.Пулсио,2004

„Неотдавна навърши тридесет, една никаква възраст, когато си твърде стар, за да бъдеш млад и твърде млад, за да бъдеш стар.“ И за тези тридесет години беше стигнал до извода, че любовта трае 3 години – изпитано и потвърдено. Няколко пъти.

Първата година си на гребена на вълната – всичко е розово, дори ти самия чувстваш розовите очила като неразделна част от иначе строгия ти поглед. Настъпва втората година – ставаш нежен, чувстваш жена си като част от теб и себе си като част от нея, щастлив си. Идва и третата година, а с нея и някои истини – започваш да забелязваш преминаващата покрай теб „свежа плът”, скучно ти е вкъщи, жена ти решава да те напусне/или ти нея…. И всичко започва отначало.

Както казва авторът, „Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринадесет години, любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката…. Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели.“
На който не му харесва – да се оправя сам! (и в двата смисъла).

А я си представете, че края на третата година бележи началото на нещо още по-хубаво и главозамайващо – и то със същата, вашата си жена!?!
„Дали не трябва да предпочетем удоволствието пред щастието?. Дали ако вместо да се питаме колко трае една любов, да улавяме момента и така да открием най-добрия начин да я продължим?”
Любовта може да трае точно толкова, колкото и позволите да остане. Двамата.
Отговорът е във всеки от нас.
Ама все пак можете да се поинтересувате от този в книгата (може и да е вашият).

„Прекалено съм разглезен, за да се влюбя наистина, но и прекалено чувствителен, за да остана безразличен. С една дума – прекалено слаб, за да остана женен.“”Животът е устроен така, че само да се почувствате малко щастлив, той незабавно се заема да сложи нещата на място.“ Фредерик Бегбеде в „Любовта трае три години”, Изд.Пулсио,2004

„В средата, която обитавам, не си задаваш никакви въпроси, преди да си навършил тридесет години, а след това, разбира се, е твърде късно да им се дири отговор.
Ето как става това: ти си на 20 години, караш я, без много да му мислиш и когато се събудиш, ето те на 30. Край – възрастта ти никога вече няма да започва с двойка. Налага се да се примириш, че си с десет години повече, отколкото преди десет години и с десет килограма повече, отколкото миналата година. Колко години ти остават? 10? 20? 30? Средната продължителност на живота ти дава още 42, ако си мъж, 50, ако си жена. Само че в сметката не влизат болестите, косопадът, старческото вдетиняване, петната по ръцете. Никой не си задава въпроси като:
Използвали ли сме както трябва годините?
Дали не е трябвало да живеем другояче?
Дали се намираме на подходящото място с подходящия човек?
От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса.“

„Всичко беше прекалено съвършено. Не бива да се доверяваме на съвършените двойки: твърде много им харесва да бъдат красиви. Стараят се да се усмихват все едно че рекламират премиерата на филм на фестивала в Кан. Неприятното при брака по любов е, че започва прекалено от високо. Единственото, което може да се случи с такъв убедителен брак, е катаклизъм. Инак какво? Животът е приключил. Озоваваме се в рая още преди да сме живели. Налага се да останем до смъртта си все в същия съвършен филм, със същия безупречен кастинг. Просто неизбежно. Когато получиш всичко прекалено рано, в един момент започваш да се надяваш да настъпи бедствие, което да посрещнеш като освобождение. Катастрофа, която да ти донесе облекчение.“

„Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всичките тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.“

„Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди, и всеки път желае отново.“

„Човек е готов на всичко; приема всички недостатъци; прощава несъвършенствата; дори ги търси в захлас. Неизменно слабостите са тези, които привличат.“

„Сексът си е лотария: двама души могат да го обожават всеки поотделно, но въобще да не се кефят заедно. Някои смятат, че това се променяло с времето, но то изобщо не се променя.“

„Знаеш ли, ако не им отстъпваше веднага, щяха да се влюбват. Мъжете са като чушките, първо трябва да ги попариш.”

„Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени, не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно.“

p.s.
Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си – винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъде. Ако откажем да я приемем, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал. Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.

Само за 6.50лв може да се откажете от любовта и да продължите с чашите! – helikon.bg


Публикувано в Книги, Препоръчано на масата с етикети , , , , , , , , . Постоянна връзка.

4 коментара по Любовта трае, не трае – иска да си ходи постоянно… от нас зависи колко дълго ще успеем да я задържим.

  1. Steliyan каза:

    Ако не бъркаш любовта със секса – любовта трае до момента в който ти пусне 🙂 Ако обаче си безнадежден случай като мен – чакаш докато я видиш с олющен маникюр, педикюр и рошави коси… Е тогава вече любовта е чао-чао и на дневен ред е … навикът 😉 Знаеш ми историята – за момента при мен все още е любовта, нищо, че китът излезе от морето и влезе в кревата ми…, а и не иска да изплюе жена ми 🙂

  2. Bo каза:

    Кажи, каква е разликата от Любов и Обич,а навика се бърка с обичта!

  3. papelita каза:

    Аз ще се намеся типично по женски и ще си кажа моята, без да са ме питали. Любовта е нерационална, свързана е с вълнения, страст, еротизъм, завоевания, разбира се ако говорим за тази между мъж и жена. Неслучайно глагола за любов е влюбвам се и кой знае защо звучи някак си преходно. Любовта е обяснена грубо от науката с производството на допамин, фенилетиламин, норадреналин, адреналин, окситоцин и т.н. Знам, че с тези всичките -ини, окосиха де що имаше маргаритка по ливадите ни, но природата безспорно е по-мъдра от нас и целия този „процес“ е свързан с възпроизводството и отглеждането на поколение. Обичта за разлика от любовта е по-сигурна, свързана е с искреност, уважение, нежност и няма непостоянството на любовта.
    Навик може да бъде пиенето на кафе в една и съща чаша, не можеш да бъдеш с някого по навик. Ако си с някого е защото са налице едно от тези неща или в най-добрите случаи всички – обич, привързаност, общи интереси, съучастничество и най-вече уважение.
    Това е моето скромно мнение по въпроса. Моята история също я знаеш.

  4. Кайт каза:

    Love is a losing game!

    http://www.youtube.com/watch?v=_Pi3uC3ak38

    Има го написано на една длан във видето!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *