Каква полза имам аз от теб? Не си ми нужен!

Всеки се възмущава от лицемерието и наглостта, от борбата на интереси, без да осъзнава, че това е начинът за оцеляване. Такива са хората, такова е времето, всичко се променя. Истински приятели – няма, останали са само общите интереси, съби

райки ни един с друг.

цялото есе на Христина Леонска, може да бъде прочетено тук : otkrovenia.com

Клошарят, на когото отнеха усмивката от Ясен Крумов

Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера,
който живееше по-близо до Бога
от всички останали…

Клошарят,
който се усмихваше налудничаво,
а очите му издаваха доброта,
който връзваше количката си
с връв за ръката,
за да не му я откраднат…

Клошарят,
който….

Някакви типове пребили до смърт този човек,
а той беше просто един беден добряк!
Какво правите с Него?!
Защо?!!!

Клошарят,
който спеше в калта,
до контейнера…
Е близо до Бога сега.

И тази нощ от Георги Динински

И тази нощ почти я пропилях,
говорихме си със комара,
когото тъй й не успях
да усмиря със два шамара.
Опитваше се като зъболекар муден
търпението ми да пломбира,
отбягваше учуден
ръката ми, която все не го намира…
Нали си знаеш как заспах –
броях такситата, с които все не идваш,
завих се през глава, разбрах –
в немоето присъствие ми липсваш.

Otkrovenia.com Най големия сайт за лично творчество в България.
Препоръчваме за миг да забравите материалното и да посетите тази огромна библиотека!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *