Обещанието

Защо на никой политик на власт не му се търси сметка за обещанията?!?

Отново сме в избори и естествено нищо различно не се случва – изливат се тонове помия, всеки лъже и маже, кучетата си лаят, хейтърите си хейтват, а керванът пълен с финикийските знаци се покрива някъде в мъглата! Наслушах се на всякакви дебати, обръщения, реклами и лични отношения! Все тая. 20 години няма разлика и сега няма да има. После някой от ТВ екрана ще ми казва, че ВСЕКИ път е много важно да се гласува, да не би някой да ти вземе вота, и след това, ако твоят „избранник” спечели, може да му държиш сметка. Във Варна може да ДЪРЖИШ единствено празната бутилка на Йорданов или горещия ауспух на Марешки.

Всеки път гласувам и какво от това? Къде е разликата? Оцеляваме все по-трудно. Някой няма ли най-накрая да регистрира партия „Отрицателен вот”? Там да отиде всичкият негативен вот, от партията нищо няма да се иска, защото тя ще е кошчето за разделно събиране за българина, а и не е давала ПРАЗНИ обещания!!!

Много бих искал някога да видя 20 годишните ОБЕЩАНИЯ, събран в един пълнометражен филм. Час и половина, пълни само с розово бъдеще, изречено от всички политици досега, жанрът, разбира се, е черна комедия. Тези 90 минути да съберат най-добри от добрите обещания и да се излъчва преди всеки избор за велики политици, както филмите, които въртят всяка година по Коледа.

Мисля, че няма да е проблем за хора като Карбовски, Магърдич или Евтим Милошев да вкарат всички забравими български шлагери от последните 20 години във филма „The Обещанието”. Този филм за жалост може никога да не се осъществи, но ето предизборните обещания на Веселин Марешки и ако той стане кмет, след 4 години може да се посмеем, или пък да поплачем. 😉

P.S.
На избора за Кмет на Варна тази неделя ще гласувам с двата хикса – няма по-малко зло!!!